петък, 20 февруари 2009 г.

неделя, 8 февруари 2009 г.

огледален сняг

Търся се в огледалото, но там има само спомен, стара снимка, изтъркана усмивка и любимата блуза която затрих миналото лято. Има и едни очи, но ми трябват пет лениви минути на усилно четкозъботъркане, за да позная някой и друг остатък от разпиляната душа. Хвърляла съм трохички, за да намеря обратния път, но както винаги интелектът ми е победил над реалността и съм хвърляла части от себесито си.
Сега тази която е останала съм я насадила, поливам я всеки ден, все така лениво, чакам да покълне, да цъфне нещо което повече мога да позная в изтърканото огледало. Само че популациите на растенията водят неподвижен застинал живот, крият се, и лесно биват прегазвани. Аз моето уж го гледам на прозореца, за да може и то да гледа чат-пат живота навън. Вчера скочи през прозореца и право на пистата, много му хареса, развяваше листчета и се усмихваше на планината, аз се усмихвах, приземих се и с двата си крака право в снега, няма вече саксия само вечнозелени листа...