понеделник, 10 декември 2007 г.

във клуба/ кръга



Свивам си козче и имам и едно друго въпросче...когато е нямало козче, мноого назад във времето хората къде са се събирали в кръг?...около ракията, този тъй сладък домашно ферментирал компот. А когато ябълките още не били открили уникалната си способност да вкисват...хората се събирали около дърветата и чакали кръглите същества с дръжки и листа да падат върху главите им...Открили гравитацията и ферментацията...и започнали да се събират в кръгчета...за да се борят с гравитацията и да летят из висините дори само във главите,и да изследват доколкото вкиснатото има общо с живота вселената и всичко останало...и тогава...е тогава дошла единствената и неповторима максима "ти мене уважаваш ли ме...".


Искам да си поговорим. За кръговете те са нещо несъмнено, съществуват и притежават сила, лесни са за употреба. Единственото което ти трябва е причина, и хора, които подреждаш по часовниковата стрелка, а и те сами се подреждат, завъртяни от магнетизма на сила-неизвестна.


Ако мислите могат да карат водните молекули да витаят по свое усмотрение според нечие настроение. Ако 98% от човешкото тяло е вода....гледах филм наскоро с кроткото име "ВОДА", за нещо което е тук откакто съм се родила ,откакто всички фосили са били още бебета, откакто чехалчето не е предполагало, че ще си почесва ресничките с лапички, откакто...просто винаги. Г ледам хората как охотно се събират над бълбукащи чаши с чай, над тютюн, плетат с космите на подстригани животни, над чащи пълни със фермент, по цвят и мирис тъй разнообразен...и над листчето, над свиването, над дърпането, над задържането, над наплюнчването...в кръга не е важна причината важно е следствието, какво си причиняваме когато влезем в него. А най важно е да ти се заВърти свят естетвено иначе как ще провериш че светът наистина исвършва преместването, и той като всисчки останали върти кръгчето...

Както водата се стича в едно неразривно цяло по цялата земна тъкан така и мислите ни може би се стичат, протичат и обединяват, за да се разединят после и поемат в друга посока...търсят извор в който да се повъртят, да починат в един кръг от който отново да продължат. Вярвам че думите нямат значение, ако човекът към който ги отпращаш плува в насрещното течение. Така че най важното е да намериш своя гьол...а после се гмуркай мисли и се вълнувай колкото си искаш...говори си с рибките, за рибките и за рибните деликатеси, зарибяваи и филмирай, заснеми филм...

После отстъпи две крачки от операторското място и излез извън кръга, за да видиш защо на света има вътре и вън. Докато негласно и съгласно въртиш кашата на своя живот съвместно с приятелите си, тя бълбука добре както бълбука весело вирче...но отместиш ли поглед преставаш да го чуваш, идва общия тътен на неспирния мравуняк- града в който живееш, държавата, и все по нагоре...всяка жабка скача, вика "бау" и цопва обратно. Можеш да се объркаш, но така или иначе обърквация е в кръвта на човешката нация. Кръвта вода не става, но така или иначе тя е 98% вода.С толкова много комуникация веднага можеш да намериш своя нов дом и там да посадиш локва...или..можеш да се вънеш, защото всички локви си приличат но твоята си е твоята....не мога да го обясня ...защото това предимно се усеща....тъй като сърцето също се случва да е водниста материя, то само се усеща за нужната температура, атмосфера и хора с които да ги споделиш...така че без ограничения и чужди мнения е яко да се почувстваш в своята си локвичка :-))

както са казали телевизорите...туй е най важното, че няма най важно - в точния момент на някоя епоха се свива точното кръгче и ти се свиваш в него и оттам прожектираш.

Няма коментари: