петък, 9 май 2008 г.

на ръба на света

Ако знаеш че утре света свършва,какво би направил? Нещото което винаги си мечтал да постигнеш, за което си се бъхтал, старал, изчаквал, надграждал себе си, ако можеш да го направиш сега?...няма ли да си дадеш сметка че ако искаш нещо го правиш,а всичко останало е актьорска игра. Една пиеса, която всички пишем,защото театърът е развлекателна дейност за един машинален живот. Може би само ако сме изправени на ръба на света и виждаме диска, падащият дъгоцветен водопад и хоботът на един от четирите слона, и когато окото ни се среща с окото на великата А'Туин, тогава само, може би, бихме узнали какво се таи вътре в нас. Онова нещо което грижливо покриваме с предразсъдъци, условности, илюзии, онова нещо - когато останем в абсолютната тишина, можем да чуем как животът диша и се движи като буен водопад и в същото време е плавен както падащо на вятъра перце, но единственото с което го усещаме най-силно е че е еднопосочен...може би. Планината успява да ми даде това истинско чувство за живот, понякога, зад стените, колите, хората или вътре в тях, усещам, условностите с техните театри и пиеси...успявам да чуя само собствения си дъх...там където думите се лепват за предметите и техните значения еднопосочно.

Няма коментари: