четвъртък, 18 септември 2008 г.

регистрите

Когато си малко детенце и откриваш, всичко е ново и живо, и снега под пръстите ти, и вятърът в листата на дърветата, и дъждът който се удря в палатката, и пистите, и реките, и хората, и моментите... Измисляш обичта си, тя става истинското нещо в теб, дъхът ти, тя те измисля и те записва в регистрите си като част от реалността, а всичко друго е сън.
Когато почувстваш, че губиш тази истина, че се изхабяваш, че почти не вярваш, че сънуваш, се опитваш да измислиш нещо, но регистрите не мога да бъдат измислени, просто чакаш следващият ред, в който да бъдеш вписан. Следващият подарен дъх истина, следващият миг живот, за да не бъде всичко измислица. Бориш се да пишеш редове в книгата на вечността, да запишеш кратък звук от себе си в бездънието на времето, да произведеш и отпечаташ един вечен импулс.
Аз се пазя, да не чувствам, като сянка или спомен, не и тук присъстваща, иска ми се тези страници да изкрещят вместо мен, да изтръгнат силен звук от неприсъстващата ми душа.

Няма коментари: