понеделник, 5 януари 2009 г.

на стоп

Лесните неща отдавна са били забравени, като опасни за така нужното безпокойство, което те кара да се тътриш напред. В студените дни топлите спомени горят като малки опушени въгленчета вътре в мен, и стоплят по-голямата част от празната тъмнина, която ме осветлява понякога.Не е сложно, просто е, всичко върви, а не стои на едно място. Аз пък седя, сгушена и с нагло вдигната ръчица стопирам спомените си.

Няма коментари: