сряда, 2 юли 2008 г.

откога ...се опитвам да заспя

Доверието е моята слабост, защото го нямам, а когато го имам, го губя болезнено. Научих се да прощавам, може би е това което спасява - че сме хора и грешим. Интуицията ме втрещява всеки път, по-силна от всяка дума, мимика или звук, тя е там в съзнанието ми, любезно отворено, това състояние ми носи поредното разочарование - съзнание което предимно усеща, но не му стигат терабайтите за всички филми, лентата е само една - недостъчна. На нея записвам своя живот, със старание изтривам злободневните филми, за да се покаже кадърът :
- онзи единственият, който "има смисъл", който е здраво свързан с вселената и не витае неразумно както лъжливите електрончета на кръвните ми клетки.
Какво е материята и какво вселената? - двете лица на едно цяло и дали се предлагат с туториъл? Още го търся, но повече не го намирам, отколкото го чувствам че е там : реалността ... след това бяга във филми, във филма на всеки човек, пръска се на хиляди парчета и не мога да я събера - дори собствената си реалност...и все си мисля че ако една вечер успея да заспя, ще намеря отговора в съня, защо?

Най-вероятно когато се събудя ще знам че съм престанала да сънувам.

Няма коментари: