четвъртък, 10 юли 2008 г.

./././кадър след кадър

Лентата ми свършва, остана ми усмивката, с която искам да усмихна някоя и друга звезда, но светът не е построен така, нали?, или е?. И аз не знам вече.
Обръщам се назад и се чувствам все повече сама след всяка отломка, хвърчаща край мен като в екшън филм, отломките от моята бивша релност, но тя нали е една? за реалността ми е мисълта...
back and rewind,
сладък спомен out of movies,
кадър изчистен от излишните смущения : един идеален кадър без история преди и след, "такива ги има само във филмите". не истина са.

Гледах и виждах, сега гледам и си спомням : Хей аз някога вярвах и обичах и мечтаех, а този кадър е още в лентата...

1 коментар:

Анонимен каза...

Огромное спасибо за инфу. Автору респект и уважуха.