клаустрофобия

искам да избягам
да се смразя като свежо купче лед
да съм недостъпна за прахта на хилядите коли около мен
и прахта от подметките на хората
защото наистина е тясно да се диша
прегръдка за едно борисовско дърво
за да видя че диша под цялата тази прах
ако можехме да разперим листа...
ако можехме да отлетим...
и все пак залеза ни спасява,затваря прашната страница
под прашните клепки на девойката София
и аз съм за хипарията,но е време да си изкъпе...
ние не живеем вече в този град...Приятно ми е аз съм Илонка,
а вие господин и госпожа Прашинкови,откъде сте?...
аха ,Вие и цялото ви терабайтно семейство сте ми станали съседи сутринта
от магистралната прозорец,ясно ясно...
настанете се удобно,а пък аз ще се настаня в противогаза...
:-}