сряда, 19 март 2008 г.

шумна тишина

градът спи,уличните лапми слабо топлят със топчестите си жълто-оранжеви светлинки,сняг вали в моите коси и мечти прелитат в моите очи,планината е спокойна,в белотата на снежните преспи по заспалите дървета аз намирам своето спокойствие,по дума две падат в мрежата,и пишештото моливче на skype,ми напомня че от другата страна нечии приятелски пръсти живо удрят по клавишите,и с ударите си разцепват тишината на тази красива вечер,и с малко музика красотата се увеличава...супер обич полита в нощтта и търси тук таме разни сърца да стопли електончетата в главите им :-}
а аз отивам на късометражната поредица love is all you need
любовта е навсякаде,във всяка прегръдка целувка поглед,сълза,във всяко облаче ле бяло,във всеки филм,заснет на лента и заснет в главата ти,но не любовта към мъж,а любовта към малките чудеса всеки ден

1 коментар:

Анонимен каза...

Сняг вали а памукови облаци блестят воубще много яко си го измислила особедно с двете клипчета :)
Никото