живот в снега,живот над него,живот в полет и живот в бурно приземяване и уста пълна със жив сняг

Над София, над света, на върха на света и на снега, там в пряспата захвъляш сърцето си и го измиваш от всяка тежка мисъл, за да му е леко и да полети, волно и свободно както ти...летиш през камъни и клекчета, прегръщаш борчета, прескачаш вирчета, а в други цопваш и е красиво, слушаш тишината на собствената си радост, как се слива с дишането на дръвчетата...и там си някъде, където хората са птици и летят...усмихнати