сряда, 16 май 2007 г.

първо, бързо и градско писане

Да дивото отиде да пасе,в малкото останали непресъхнали канавки,и тук таме незамърсени водни обежища,а ние си седим в София...въртим се в неспирния цикъл на градския ден,потим се заедно,заедно слушаме чалга излияния в безкрайната романтика,на още по-безкрайните задръствания."Дай,парите,дай жените,дай колите",е да...какво друка когато мозакът вече сме си го дали,и то доброволно на дружно сглобената машина-общество,нямаме идеали,нямаме цели...защото стремежът към репичката на близката смрадлива сергийка не е много далеч от стремежа за Nisan "от 50 и незнам си колко хиляди",да си возиш в него задника.И какво?Е преди това може и да си го скъсал(същия герой задника) от бачкане(години наред) за да можеш сега да циклиш в това задръстване,а малко дете да се плези от отсрещния прозорец на рейса(в който и аз едвам дишам).ИЛИ може да си бил от по-мързеливите и крадливи дупета,да имаш притежание за сметка на чуждите дупета и сега спокойно да угояваш собственото си,също така в промоционалния пакет се включват 1 брой не по-интелигентна от дъвката,но за сметка на това доста секси мадама+многократна оферта за неприязънта на всичките хорица,които си ограбил.Ех брей не е скучно в София,когато мадами газят с токчета в снощното петно на паважа,изнервени шофйори засичат де що видят нещо на колела,а невинните им беззащитни жертви са поредната статистика в устата на напудрени,сковани роботи,наричащи себе си новинари.(даже вече си мисля че новина е мръсна дума).
Имам натрапчивото чувство че нещо трябва да се промени,и най-вече в мисълта.Трябва да се спре огромното загръстване в нея,да се поизчисти шосето на хоризонта,за да вземем решение и ти и аз и всеки друг сам за себе си,не като чарк от подскръцваща пералня.Е не се знае дали го можем или само на теория искаме свобода.Но моето лично мнение е че ще се справим.И не говоря за анархия или каквато и да е друга идея-говоря единствено и само за способността на мозъчните клетки да провеждат импулси.(с толкова телефони повечето сигурно са изпаднали в електричен делириум).Но една мисъл.Ако може поне да я има тук таме.И това ще е нещо.
Присетих се днес как се въвличах в света на първите английски заселници в Америка,колко неприятно се почувствах да узная че великата американска мечта е създадена от 30 човека(изяли останалите,след като мишките,плъховете и другите същества около тях свършили,за другото не ми стигат словесните сили дори да спомена)-източника е National Geographic.И чета,чета,а зад мен двама седят и обсъждат гърба ми,но за секунда се разсейват зa да подсвирнат на русата мацка,която кърши крака на червен светофар.И се замислих НИМА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА е сътворила едно грамадно село.Не можеше ли да е поне град?Поне един два идеала тук там.Малко достойнство,малко чест,малко романтика,все подправки без които манджата не може.
Лошо впечатление оставям,позитивизма ми няма край,и не се рекламирам,а депозирам,за една опазена природа и за ведри хора по улиците,защото сме такива,не сме машини с работно време,имаме и очи и души към които водят очите ни и нищо не е толкова страшно кагато всички сме хора.Е аз съм биолог,но и ние сме хора,просто си говорим с животните...в редки случаи понякога с растенията когато имаме нещо да им кажем,но най-вече слушаме дръвчетата големи да дърдорани...:-).