понеделник, 15 декември 2008 г.

forever not yours

Човешкото тяло има своя малък двигател, тупка, бие и те движи напред. Един ден се събудих и някой го беше изтръгнал със сила и злост, малкото вярващо нещо, усмихващото се чудо, вярата и в хората и в чудесата, някои го беше смачкал и изтрил от системата. Остави празнотата на кутия от стари обувки, сива и четиристенна, заключена сама в сивота, една огромна тухлена стена, в която вече нямаш желание да биеш с ръчички и да пробиваш, защото не те интересува какво има от другата страна. Когато сам се разочароваш, когато си бил истинсни щастлив и решиш че истински неща няма, да се изгубиш, дълго товарещо и уморено. Пътуване. На крайната гара те очаква душата ти. "Приятно ми е", казва тя и ме облива със светлина.