Усмивка

ти ри ри рам там там,само смях,могилки,бири,хубавото време,лошото време,кафето с кебапчета и такива разни цветленца от пъстър букет с аромат на застояло винце,и с усмивка на залязващо слънце...давам зелена светлина на вървулица от усмивки в трънско весело задръстване по трънска весела магистрала,която води към...ами към трън :),трънски весели хамаци,пълни с трънски весели хора,а по земята растат коприви,картофи и плужеци :)

сиво върсис пастел

свободата на душата и връща правото да обича и желанието да се врича в красиви реалности, защото красивото в сив реален тон, е по-красиво от всяка пастелена боичка на неоправданото, но буйно въображение, а над всичко остава това което съм, цяло от хиляди половинки - и усмихнати и тъжни и замислени и реещи се и обичащи...

пленително плаване

нека отлетим...

в едно цяло

да,искам да се събера,напред назад,постоянно част от спомени,част от мечти и все по-малко част от себе си,в планината мога за миг да се видя,да се усетя,да се порадвам на себе си,сред вековния танц на дърветата,въртелив,бавен и безгравитационен валс,се матерализирам,едно силно уверено чувство,че съм там ,присъствам когато пухкавите стъпки,оставят пухкав шепот под мен и над тихата вселена,мога да усетя че устните ми крият живот зад себе си,тогава вдигам дестки поглед към звездите

черен скорпион,турист през вселената,стопаджия за невероятни приказни паяжини във всекидневието,дупчици във схемата,усмивки,които подмолно подскачат,и аз съм там,събирам се отвреме на време,зашивам за стъпалата си различните си сенки

искам с думите си да съградя приказно измерение

писък 04

искам да изкрещя,бързо,бавно,пълно,сега и после тишина