сряда, 27 август 2008 г.

бях ли заек?


Взирам се в залязващото сланце, през наплютият от мухи прозорец и се опитвам да вкарам живота си в учебен цикъл, но все пак бирата е подозрително наклонена върху скенера, а наргилето тлее до бюрото ми, само се рея -рее ми се. Само красиви спомени прелитат през главичката и се потапят в пухените завивки на леко задушният въздух в стаята. Понякога стъпвам по земята с летящи подскачащи крачки и ми е трудно да се задържа, не искам да бягам, искам да си сложа лепки на краката, за да лепна по пътя и тегловното ми съотношение да е едно към едно със себе си, когато стъпвам, а не дъхът ми да излита е да се вие във въздуха, да бяга надалеч като гъст дим-излиза на пресекулки и прескача в пространството, едно дълго странстване...спал не съм, но лепкавите глътки бира съживяват малките клетки в тялото ми...
настроението ми, то е пастелено, преливащо, наситено и мазно като крем карамел, напухнал като захарен памук, мешаница от плуусмивки във полусладостна боя