понеделник, 26 януари 2009 г.

вече

Вече не е само усмивката, има много неща зад нея.

Вече съм си достатъчна.

Вече не съм си достатъчна, имам нужда да се споделя, да открия някого на същата вълна.

понеделник, 12 януари 2009 г.

далеч назад в звездите...

Нещо напоследък отказвам да порастна ...упорито, неистово, вкопчено в десткия смях и когато там всеки уж е невинен в нещо. Отваряш прозореца на хижата и се чувстваш свободен да полетиш далеч от всеки филм, защото когато си малък не снимаш филми, снимаш иситини и ги живееш. Толкова си жив, а сега си само една машинка, която понякога запецва, когато социалната смазка те е пропуснала с мазното си тежко масло. Маслото те слепва. Има нещо сбъркано в него, в света, и с всеки ден, в който остаряваш, маслото все почече ти тежи, всяко нещо което е правилно ти изглежда грешно, няма превъртане, няма връщане.

...Дали има значение, когато всеки сега е сам в своята емоционална, материална и абсолютно изолирана черупка, в своя собствен филм. И нима някой ще каже че градираме, когато убиваме всяка идея в името на великото комерсиално колело, което уж сме създали да ни даржи заедно,а то ни мели в своя безмислостен въртящ се кръг.
В безпътен пясък бих се справила добре, но в пясък, пълен с безмълвните стъпки на други хора, ми се иска само да се зария и да търся отговора далеч назад в звездите...

понеделник, 5 януари 2009 г.

на стоп

Лесните неща отдавна са били забравени, като опасни за така нужното безпокойство, което те кара да се тътриш напред. В студените дни топлите спомени горят като малки опушени въгленчета вътре в мен, и стоплят по-голямата част от празната тъмнина, която ме осветлява понякога.Не е сложно, просто е, всичко върви, а не стои на едно място. Аз пък седя, сгушена и с нагло вдигната ръчица стопирам спомените си.