на стоп

Лесните неща отдавна са били забравени, като опасни за така нужното безпокойство, което те кара да се тътриш напред. В студените дни топлите спомени горят като малки опушени въгленчета вътре в мен, и стоплят по-голямата част от празната тъмнина, която ме осветлява понякога.Не е сложно, просто е, всичко върви, а не стои на едно място. Аз пък седя, сгушена и с нагло вдигната ръчица стопирам спомените си.

forever not yours

Човешкото тяло има своя малък двигател, тупка, бие и те движи напред. Един ден се събудих и някой го беше изтръгнал със сила и злост, малкото вярващо нещо, усмихващото се чудо, вярата и в хората и в чудесата, някои го беше смачкал и изтрил от системата. Остави празнотата на кутия от стари обувки, сива и четиристенна, заключена сама в сивота, една огромна тухлена стена, в която вече нямаш желание да биеш с ръчички и да пробиваш, защото не те интересува какво има от другата страна. Когато сам се разочароваш, когато си бил истинсни щастлив и решиш че истински неща няма, да се изгубиш, дълго товарещо и уморено. Пътуване. На крайната гара те очаква душата ти. "Приятно ми е", казва тя и ме облива със светлина.

"и без съжаления много моля"

За когато не съм била там съжалявам,за когато съм се крила в миши дупки
за когато не съм спала съжалявам и за когато съм се съмнявала в себе си
за когато не съм се усмихвала съжалявам и за когато не съм разбрала
за когато съм наранявала съжалявам и за когато са ме наранявали.
За когато съм съжалявала,съжалявам за когато не съм си отворила очите :).

зора

"sail away" със бриз в очите, вятър в косите, истина в единствената ти душа...може би ловувам само кратки мигове щастие...за да ги отнеса далеч, и след това няма нищо, на ръба на каря на света, нося със себе си само усмивка, отново да се завъртя!
едни очи, стара песен, една мечта, но е далече, сама в тях не намирам смисъл вече,
нишката на лентата изтрива се, истинското само спомен е, илюзия, игра в сценария, а аз не мога да го доиграя...

script: обичах вече, не вярвам вече, вечността далече, далеч от мен, затрих се, изгубих дирята на истинското в римите, умрях и се събудих, тленните oстанки на нетленното във същността ми.

в свят на филми,аз съм анимация

Ставам бездумнна бездънна душа, пълня я със спомени, които са по-истински от мен самата
вече не мога да пипна реалността, сякаш без топлото чувство отвътре, дъхът ми е леден като далечен шепот, но не и истински, всичко се случва на сън или при неговата липса, сънувам с отворени очи, сънувам животът си.
'somethimes it takes forever and forever takes the most of me'

регистрите

Когато си малко детенце и откриваш, всичко е ново и живо, и снега под пръстите ти, и вятърът в листата на дърветата, и дъждът който се удря в палатката, и пистите, и реките, и хората, и моментите... Измисляш обичта си, тя става истинското нещо в теб, дъхът ти, тя те измисля и те записва в регистрите си като част от реалността, а всичко друго е сън.
Когато почувстваш, че губиш тази истина, че се изхабяваш, че почти не вярваш, че сънуваш, се опитваш да измислиш нещо, но регистрите не мога да бъдат измислени, просто чакаш следващият ред, в който да бъдеш вписан. Следващият подарен дъх истина, следващият миг живот, за да не бъде всичко измислица. Бориш се да пишеш редове в книгата на вечността, да запишеш кратък звук от себе си в бездънието на времето, да произведеш и отпечаташ един вечен импулс.
Аз се пазя, да не чувствам, като сянка или спомен, не и тук присъстваща, иска ми се тези страници да изкрещят вместо мен, да изтръгнат силен звук от неприсъстващата ми душа.

unsaved comments

white board upon the snow
white thoughts wipe up tommorow
whitening up your soul