зора

"sail away" със бриз в очите, вятър в косите, истина в единствената ти душа...може би ловувам само кратки мигове щастие...за да ги отнеса далеч, и след това няма нищо, на ръба на каря на света, нося със себе си само усмивка, отново да се завъртя!
едни очи, стара песен, една мечта, но е далече, сама в тях не намирам смисъл вече,
нишката на лентата изтрива се, истинското само спомен е, илюзия, игра в сценария, а аз не мога да го доиграя...

script: обичах вече, не вярвам вече, вечността далече, далеч от мен, затрих се, изгубих дирята на истинското в римите, умрях и се събудих, тленните oстанки на нетленното във същността ми.

в свят на филми,аз съм анимация

Ставам бездумнна бездънна душа, пълня я със спомени, които са по-истински от мен самата
вече не мога да пипна реалността, сякаш без топлото чувство отвътре, дъхът ми е леден като далечен шепот, но не и истински, всичко се случва на сън или при неговата липса, сънувам с отворени очи, сънувам животът си.
'somethimes it takes forever and forever takes the most of me'

регистрите

Когато си малко детенце и откриваш, всичко е ново и живо, и снега под пръстите ти, и вятърът в листата на дърветата, и дъждът който се удря в палатката, и пистите, и реките, и хората, и моментите... Измисляш обичта си, тя става истинското нещо в теб, дъхът ти, тя те измисля и те записва в регистрите си като част от реалността, а всичко друго е сън.
Когато почувстваш, че губиш тази истина, че се изхабяваш, че почти не вярваш, че сънуваш, се опитваш да измислиш нещо, но регистрите не мога да бъдат измислени, просто чакаш следващият ред, в който да бъдеш вписан. Следващият подарен дъх истина, следващият миг живот, за да не бъде всичко измислица. Бориш се да пишеш редове в книгата на вечността, да запишеш кратък звук от себе си в бездънието на времето, да произведеш и отпечаташ един вечен импулс.
Аз се пазя, да не чувствам, като сянка или спомен, не и тук присъстваща, иска ми се тези страници да изкрещят вместо мен, да изтръгнат силен звук от неприсъстващата ми душа.

unsaved comments

white board upon the snow
white thoughts wipe up tommorow
whitening up your soul

бях ли заек?

Взирам се в залязващото сланце, през наплютият от мухи прозорец и се опитвам да вкарам живота си в учебен цикъл, но все пак бирата е подозрително наклонена върху скенера, а наргилето тлее до бюрото ми, само се рея -рее ми се. Само красиви спомени прелитат през главичката и се потапят в пухените завивки на леко задушният въздух в стаята. Понякога стъпвам по земята с летящи подскачащи крачки и ми е трудно да се задържа, не искам да бягам, искам да си сложа лепки на краката, за да лепна по пътя и тегловното ми съотношение да е едно към едно със себе си, когато стъпвам, а не дъхът ми да излита е да се вие във въздуха, да бяга надалеч като гъст дим-излиза на пресекулки и прескача в пространството, едно дълго странстване...спал не съм, но лепкавите глътки бира съживяват малките клетки в тялото ми...

настроението ми, то е пастелено, преливащо, наситено и мазно като крем карамел, напухнал като захарен памук, мешаница от плуусмивки във полусладостна боя

мисъл,само чувство,звук безмислен

самотен електрон отплава в своя танц безумно кръгъл и безумно вечен
defragmenting disc "myself" date: ден днешен.

точка А вика точка В

Рев е плач без глас, в съботното утро не мога изцедя една сълза от туй сърце. Да бях написала "дон'т дистърБ", да беше спрял света, да спра и аз. Това е ясно, междинни спирки няма, от точка А до точка Б-разочарования, хубости, мечти, всичко се случва : ТВОЯТ ОБИКНОВЕН СЛУЧВАЩ СЕ ПОСТОЯННО ЖИВОТ.

Отивам си бавно, но славно, виждам го в очите на хората, на приятелите, и там най много боли, че не съм там, изчезвам, изпарявам се, мисъл, която не е осъществена, сама не искам да се осъществя, сама не искам да се отъждествя...

Истинските неща напоследак са в дефицитно настроение, отварям очи и те заплашително все по често са премрежени с филми, а главните герои са човешкото его и неговото братче суетата...

В цялата тази манджа някак успях да се влюбя, редовния сюжет, напрежението ескалира до повратната точка, в която правиш някоя глупост. И аз не знам вече дали наистина намираш странника, този точно толкова объркан, колкото си и ти

...когато погледнеш в едни очи и вселената изчезва, този кадър имам предвид, него се опитвам да прожектирам, обаче лентата ми убягва и правя само криви хартиени рисунки за да се уверя че чудесата не са нарушили случващия се протокол и тупат хората по главите често, здравословно и по предписание на вселенската здравна усигуровка...