четвъртък, 21 април 2011 г.
неделя, 13 декември 2009 г.
горски транс
И Животът се мени, поспри до мене ти, да вдишам твоя дъх.
Малък охлюв вътре в мен седи,охлювеното сърце тупти.
Всяка дума е кама, всеки миг изпуснат- изстрел право във целта.
И изгубена стоя,по-навътре в друга светлина.
Поспри до мене ти,
и воала на реалността да повдигна помогни...
Вярата във любовта дари,
над попарени мечти изгрей, в звездна нощ ми покажи
моят път със своя страст блести.
И когато пак погледна през зелените очи,
нека в мен се влее,моят път и твоят, както хиляди звезди...
Малък охлюв вътре в мен седи,охлювеното сърце тупти.
Всяка дума е кама, всеки миг изпуснат- изстрел право във целта.
И изгубена стоя,по-навътре в друга светлина.
Поспри до мене ти,
и воала на реалността да повдигна помогни...
Вярата във любовта дари,
над попарени мечти изгрей, в звездна нощ ми покажи
моят път със своя страст блести.
И когато пак погледна през зелените очи,
нека в мен се влее,моят път и твоят, както хиляди звезди...
понеделник, 30 март 2009 г.
ти ри ри там
Натискам он-то на машинарийката, която съм и тя заскърцва по все още заснежените поляни.Софианци са изнервени с изкривени от стрес устни, кризата дойде и тук, не че те са много жизнерадостни иначе, и колкото и да не ми се иска, когато излезна навън акумулирам цялата тази негативна енергия, тя насища града като гъст дим от тъжни молекули.
петък, 20 февруари 2009 г.
неделя, 8 февруари 2009 г.
огледален сняг
Търся се в огледалото, но там има само спомен, стара снимка, изтъркана усмивка и любимата блуза която затрих миналото лято. Има и едни очи, но ми трябват пет лениви минути на усилно четкозъботъркане, за да позная някой и друг остатък от разпиляната душа. Хвърляла съм трохички, за да намеря обратния път, но както винаги интелектът ми е победил над реалността и съм хвърляла части от себесито си.
Сега тази която е останала съм я насадила, поливам я всеки ден, все така лениво, чакам да покълне, да цъфне нещо което повече мога да позная в изтърканото огледало. Само че популациите на растенията водят неподвижен застинал живот, крият се, и лесно биват прегазвани. Аз моето уж го гледам на прозореца, за да може и то да гледа чат-пат живота навън. Вчера скочи през прозореца и право на пистата, много му хареса, развяваше листчета и се усмихваше на планината, аз се усмихвах, приземих се и с двата си крака право в снега, няма вече саксия само вечнозелени листа...
Сега тази която е останала съм я насадила, поливам я всеки ден, все така лениво, чакам да покълне, да цъфне нещо което повече мога да позная в изтърканото огледало. Само че популациите на растенията водят неподвижен застинал живот, крият се, и лесно биват прегазвани. Аз моето уж го гледам на прозореца, за да може и то да гледа чат-пат живота навън. Вчера скочи през прозореца и право на пистата, много му хареса, развяваше листчета и се усмихваше на планината, аз се усмихвах, приземих се и с двата си крака право в снега, няма вече саксия само вечнозелени листа...
понеделник, 26 януари 2009 г.
вече
Вече не е само усмивката, има много неща зад нея.
Вече съм си достатъчна.
Вече не съм си достатъчна, имам нужда да се споделя, да открия някого на същата вълна.
понеделник, 12 януари 2009 г.
далеч назад в звездите...
Нещо напоследък отказвам да порастна ...упорито, неистово, вкопчено в десткия смях и когато там всеки уж е невинен в нещо. Отваряш прозореца на хижата и се чувстваш свободен да полетиш далеч от всеки филм, защото когато си малък не снимаш филми, снимаш иситини и ги живееш. Толкова си жив, а сега си само една машинка, която понякога запецва, когато социалната смазка те е пропуснала с мазното си тежко масло. Маслото те слепва. Има нещо сбъркано в него, в света, и с всеки ден, в който остаряваш, маслото все почече ти тежи, всяко нещо което е правилно ти изглежда грешно, няма превъртане, няма връщане.
...Дали има значение, когато всеки сега е сам в своята емоционална, материална и абсолютно изолирана черупка, в своя собствен филм. И нима някой ще каже че градираме, когато убиваме всяка идея в името на великото комерсиално колело, което уж сме създали да ни даржи заедно,а то ни мели в своя безмислостен въртящ се кръг.
В безпътен пясък бих се справила добре, но в пясък, пълен с безмълвните стъпки на други хора, ми се иска само да се зария и да търся отговора далеч назад в звездите...
...Дали има значение, когато всеки сега е сам в своята емоционална, материална и абсолютно изолирана черупка, в своя собствен филм. И нима някой ще каже че градираме, когато убиваме всяка идея в името на великото комерсиално колело, което уж сме създали да ни даржи заедно,а то ни мели в своя безмислостен въртящ се кръг.
В безпътен пясък бих се справила добре, но в пясък, пълен с безмълвните стъпки на други хора, ми се иска само да се зария и да търся отговора далеч назад в звездите...
Абонамент за:
Публикации (Atom)