...

Понякога си мисля...

във клуба/ кръга

Свивам си козче и имам и едно друго въпросче...когато е нямало козче, мноого назад във времето хората къде са се събирали в кръг?...около ракията, този тъй сладък домашно ферментирал компот. А когато ябълките още не били открили уникалната си способност да вкисват...хората се събирали около дърветата и чакали кръглите същества с дръжки и листа да падат върху главите им...Открили гравитацията и ферментацията...и започнали да се събират в кръгчета...за да се борят с гравитацията и да летят из висините дори само във главите,и да изследват доколкото вкиснатото има общо с живота вселената и всичко останало...и тогава...е тогава дошла единствената и неповторима максима "ти мене уважаваш ли ме...".

Искам да си поговорим. За кръговете те са нещо несъмнено, съществуват и притежават сила, лесни са за употреба. Единственото което ти трябва е причина, и хора, които подреждаш по часовниковата стрелка, а и те сами се подреждат, завъртяни от магнетизма на сила-неизвестна.

Ако мислите могат да карат водните молекули да витаят по свое усмотрение според нечие настроение. Ако 98% от човешкото тяло е вода....гледах филм наскоро с кроткото име "ВОДА", за нещо което е тук откакто съм се родила ,откакто всички фосили са били още бебета, откакто чехалчето не е предполагало, че ще си почесва ресничките с лапички, откакто...просто винаги. Г ледам хората как охотно се събират над бълбукащи чаши с чай, над тютюн, плетат с космите на подстригани животни, над чащи пълни със фермент, по цвят и мирис тъй разнообразен...и над листчето, над свиването, над дърпането, над задържането, над наплюнчването...в кръга не е важна причината важно е следствието, какво си причиняваме когато влезем в него. А най важно е да ти се заВърти свят естетвено иначе как ще провериш че светът наистина исвършва преместването, и той като всисчки останали върти кръгчето...

Както водата се стича в едно неразривно цяло по цялата земна тъкан така и мислите ни може би се стичат, протичат и обединяват, за да се разединят после и поемат в друга посока...търсят извор в който да се повъртят, да починат в един кръг от който отново да продължат. Вярвам че думите нямат значение, ако човекът към който ги отпращаш плува в насрещното течение. Така че най важното е да намериш своя гьол...а после се гмуркай мисли и се вълнувай колкото си искаш...говори си с рибките, за рибките и за рибните деликатеси, зарибяваи и филмирай, заснеми филм...

После отстъпи две крачки от операторското място и излез извън кръга, за да видиш защо на света има вътре и вън. Докато негласно и съгласно въртиш кашата на своя живот съвместно с приятелите си, тя бълбука добре както бълбука весело вирче...но отместиш ли поглед преставаш да го чуваш, идва общия тътен на неспирния мравуняк- града в който живееш, държавата, и все по нагоре...всяка жабка скача, вика "бау" и цопва обратно. Можеш да се объркаш, но така или иначе обърквация е в кръвта на човешката нация. Кръвта вода не става, но така или иначе тя е 98% вода.С толкова много комуникация веднага можеш да намериш своя нов дом и там да посадиш локва...или..можеш да се вънеш, защото всички локви си приличат но твоята си е твоята....не мога да го обясня ...защото това предимно се усеща....тъй като сърцето също се случва да е водниста материя, то само се усеща за нужната температура, атмосфера и хора с които да ги споделиш...така че без ограничения и чужди мнения е яко да се почувстваш в своята си локвичка :-))

както са казали телевизорите...туй е най важното, че няма най важно - в точния момент на някоя епоха се свива точното кръгче и ти се свиваш в него и оттам прожектираш.

УеБ

Откакто хората се намножили,малко неща останали съкровени и малко изкуство останало чисто.Намножаващият фактор обаче намерил за дружка огромните корпоративни финансови интереси.И както се случва в приказките лошият Кумчо Вълчо (В ролята парични интереси и комерсиални производства) изял добрата Червена Шапчица (в ролята артистични идеи,които не носят финансова обремененост-или така наречената печалба). Разбира се Червената Шапчица няма да стане лошия Вълчо,но може деликатно да му порне стомахчето и някоя хубава идея да се покаже на бял свят.Така се случва и в живота от време на време,виждаме нещо което ни кара да се замислим, и обикновено то е безплатно. Например “Международен ден на късометражното анимационно кино”.
Светът се върти - или поне така се твърди. Не искам да мисля че светът се превръща в машина, чиито колела се въртят, а нейните хора-труженици са само стружки в цялата й система ,и четат и пишат все по малко приказки.Обаче системата е налице.

Едно време Интернет...малък скромен посев, изпълнен с надежди. Разцъфна в World Wide Web-красиво заблатено цвете,къпещо се в очите на милиарди хора, и малко по-късно се оказа да бъде гигантски насекомояден вид.В превод нещо като WWW-сокът БББ : вместо вие да го пиете,ако не плувате той ви залива,пийваики идеите ви.В превод нещо като широко разпространен вид,който поглъща всяка идея,храносмила я добре,изплюва остатъка, а другите ценни хранителни вещества вгражда в огромното си безплазмено тяло. И тези идеи задвижват светулковите пътища на дългите електично-информационни сигнали.И дори да не си превеждам идеята в метафори, нима не се обърквате когато отворите една Internet страница и откривате че сте отворили хиляди,които депнат в малките и странички дупки?.Каква ли е била радостта че крушката работи и произвежда светлина?Какъв ли е бил светът когато си можел да разговаряш единствено с други две очи,които гледат в твоите?. В тези носталгични мисли има и много надежда, че нещата не са се променили върху родното кълбо,поне колкото до общуване -разбира се това не са надежди а идеализъм. Крушката не е крушка вече и очите,които те гледат са по-скоро web- проектирани. Животът еволюира, тази савкупност от плазма наречена Вселена се развива и развива, а ние сме част от нея...е и ние се развиваме,нищо ново под слънчевата радиация ще кажете, ами така си е.
И при все това,в Англия само вали и е само в равнини,но има чар. World Wide Web може и да не е най-питомното растение което да си гледате вкъщи, нито ще го разберете (Аз съм човек...а растение-ти-както би изпял Дони), ...при все това WWW има своя чар.Всъщост на Земята с днешна дата е едно от най-чаровните. Едно голямо компютърно безпространствено тяло,създадено от human-shaped ideas, те влагат нещо от себе си...Затова ако имаш да кажеш нещо.Една прекрасна възможност-Web.

I lost my e-mail

moje bi tam nqkade,v nqkoq provinciq na USA na nqkoi sarvar o6te sedi edno saob6tenie,v koeto si kazvame 4e darjim edin na drug i da se pazim.Bi bilo tajno, saob6tenie- prateno,polu4eno,obi4ano,a sega samo begla sleda,koqto pokazva 4e kara6 v ednoposo4noto i obratnite zavoi ne sa pozvoleni.
4uvstvoto ili spomenite me podtiknaha tazi ve4er da posetq sa6tiq tozi e-mail.No nego go nqma6e.Ponastoq6em vseki den u4a i vseki drug den rabotq.Tazi ve4er misleh da otvorq vratata si re6ena v goti4eski stil,izpustrena s kodovi freski na ezik taen i nerazbiraem kolkoto programniq i da se nasladq na poveq na elektronniq vqtur,no otkrih 4e sa q zacementirali...zatova napisah dulgoto si poslanie,kam sebe si i kam koito go pro4ete.Ne bqh osuznala 4e edin e-mail e vratata mi kam tolkova mnogo spomeni.
I ako nakraq trqbva da ima nqkakva pouka,za men tq 6te e...ne se trevojete 4e 6te zabravite,za6toto sarceto vi pazi spomeni,i otvereme navreme popadate na pravilniq klu4:).

(Pedro Parika, Yavor Petkov, Fernando Robles, hora ostavili mi saob6teniq v tazi pota, i dori po6tata da e iztrita, saob6teniqta o6te nosqt spomen za dale4no internet poznanstvo.)

първо, бързо и градско писане

Да дивото отиде да пасе,в малкото останали непресъхнали канавки,и тук таме незамърсени водни обежища,а ние си седим в София...въртим се в неспирния цикъл на градския ден,потим се заедно,заедно слушаме чалга излияния в безкрайната романтика,на още по-безкрайните задръствания."Дай,парите,дай жените,дай колите",е да...какво друка когато мозакът вече сме си го дали,и то доброволно на дружно сглобената машина-общество,нямаме идеали,нямаме цели...защото стремежът към репичката на близката смрадлива сергийка не е много далеч от стремежа за Nisan "от 50 и незнам си колко хиляди",да си возиш в него задника.И какво?Е преди това може и да си го скъсал(същия герой задника) от бачкане(години наред) за да можеш сега да циклиш в това задръстване,а малко дете да се плези от отсрещния прозорец на рейса(в който и аз едвам дишам).ИЛИ може да си бил от по-мързеливите и крадливи дупета,да имаш притежание за сметка на чуждите дупета и сега спокойно да угояваш собственото си,също така в промоционалния пакет се включват 1 брой не по-интелигентна от дъвката,но за сметка на това доста секси мадама+многократна оферта за неприязънта на всичките хорица,които си ограбил.Ех брей не е скучно в София,когато мадами газят с токчета в снощното петно на паважа,изнервени шофйори засичат де що видят нещо на колела,а невинните им беззащитни жертви са поредната статистика в устата на напудрени,сковани роботи,наричащи себе си новинари.(даже вече си мисля че новина е мръсна дума).
Имам натрапчивото чувство че нещо трябва да се промени,и най-вече в мисълта.Трябва да се спре огромното загръстване в нея,да се поизчисти шосето на хоризонта,за да вземем решение и ти и аз и всеки друг сам за себе си,не като чарк от подскръцваща пералня.Е не се знае дали го можем или само на теория искаме свобода.Но моето лично мнение е че ще се справим.И не говоря за анархия или каквато и да е друга идея-говоря единствено и само за способността на мозъчните клетки да провеждат импулси.(с толкова телефони повечето сигурно са изпаднали в електричен делириум).Но една мисъл.Ако може поне да я има тук таме.И това ще е нещо.
Присетих се днес как се въвличах в света на първите английски заселници в Америка,колко неприятно се почувствах да узная че великата американска мечта е създадена от 30 човека(изяли останалите,след като мишките,плъховете и другите същества около тях свършили,за другото не ми стигат словесните сили дори да спомена)-източника е National Geographic.И чета,чета,а зад мен двама седят и обсъждат гърба ми,но за секунда се разсейват зa да подсвирнат на русата мацка,която кърши крака на червен светофар.И се замислих НИМА ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА е сътворила едно грамадно село.Не можеше ли да е поне град?Поне един два идеала тук там.Малко достойнство,малко чест,малко романтика,все подправки без които манджата не може.
Лошо впечатление оставям,позитивизма ми няма край,и не се рекламирам,а депозирам,за една опазена природа и за ведри хора по улиците,защото сме такива,не сме машини с работно време,имаме и очи и души към които водят очите ни и нищо не е толкова страшно кагато всички сме хора.Е аз съм биолог,но и ние сме хора,просто си говорим с животните...в редки случаи понякога с растенията когато имаме нещо да им кажем,но най-вече слушаме дръвчетата големи да дърдорани...:-).