лунен календар

ден трети, година 2008 от последното пълнолуние, отшелник в кибритена кутийка издялква клавиатура, и върху нея следните безмислени звуци...

"Юмир - първото човешко същество, съградено от снежинки.
680 градуса от съня, от Момчиловци, и от вярата в чудеса.
Един обикновен циклещт ден и все почече имам нужда от истински неща в живота си, тези които никой не е премислял. И не искам да пазя страх, защото страхът само връща назад.
Ако бяха измислили такъв тип човек по психология(освен четирите които съществуват уж), аз съм съзерцател - на едно действие петнайсет хиляди секунди прекарани в мисли.
Не знам дали има много смисъл, важното е да има повече вътрешно усещане за хармония със вселената.
Всичко и всички се променяме, но имаме своите истински имена. Имам усещането че колкото по често забиваш истински имена в речника на мислите си, толкова по - близко си до това което наистина се опитваш да измислиш.
Ако обичаш нещо пусни го да лети и то само ще избере дали да се върне, както душата си, пусни я да лети,и тя прелита над всичко което не я интересува и кацва вътре в теб.
и последно заключение:след три дни на свобода,кутийката така затваря мислите,че те избуяват..."