сряда, 9 юли 2008 г.

тишина от падащи щурци

Понякога, за да се чувствам сигурна се затварям в черупката си, подреждам нещтата така както уж трябва да бъдат и лежа тихичко, чакайки да видя какво ще се случи. Само съм хабила думите, изтисквала съм ги, когато тишината е изтисквала мен. Сега са просто думи, черно- бели нишки на една измислена реалност. Глупаво и страхливо, абсолютно не на себе си. Вече ми се иска всяко мое движение да е импулс единствено на собственото ми вдъхновение.п.с.1:39 през нощтта, still not sleeping, still dreaming...усмихвам се и аз не знам, май на щурците, а дори и те вече заспаха, изтощени от любов.

Няма коментари: