поредицата

Един ден на отново очакване,да пристигне вечерта да затвориш очи и да въплътиш всичките си мисли в хармоничната какафония на съня,утрото е по-мъдро от вечерта,а ти се люшкаш над мъгливите каделени изпарения над софия,заседнал в кабинка за да спреш вечността,за да знаеш че и тя спира понякога,преди колелата на скрибуцащата й машинка отново да се затъркалят по калдаръмения път на снежинковите камъни, повелителят на рака-трака е бил повален от алкохолното си желание да проспи сутрешния махморлук и да те остави да се търкаляш безпрепятствено вкопчен и сгърчен в едно с гравитацията,за да паднеш надолу и да установиш силата на думите върху действията и на понятията върху тяхното значение,и как отново твоят ентусиазъм те опива за да не усетиш реалността върху телесната си трансформация в това пространствено надолу,някой някога е свирил и подреждал ноти върху магнитните ленти на спомените ти,за да можеш сега да прожектираш следващото си желание,и чудно как то се вплита в реалността,процежда се през дупчиците на изтъканите ти мисли,прелива в празнотата на вече познатото и се слива със сладостта на чаща чай с коняк,познатото старо става убежище на новото ти щастие,а новото плътностно присъствие надарено с кантове и неприлично приличащо на дъска за гладене,става новият стремеж да изявиш хлъзгавата си порода,над хлъзгавите представи ,в един хлъзгав ден на слънчева радиация...ах как обичам тези дни,а реалността е по близо както дори вибриращите танцуващи молекули не са били,толкова учудени...